Хезиод е древногръцки поет от VIII в. пр. Хр., автор на „Теогония“ и „Дела и дни“. Той създава мита за златния век, първия от цикъл от векове в човешката история. Хезиод тълкува историята песимистично: от щастливия златен век към скръбния железен.

При изследването на времето се разграничават два подхода: естественонаучен и всекидневното възприемане на времето от хората. Те се допълват взаимно и помагат да разберем какво е времето. В древността времето се представяло като цикъл, при който всичко се върти в кръг.

Теорията за Големия взрив се основава на общата теория на относителността и на идеята за разширяваща се Вселена. Според нея в миналото цялата материя и енергия са били събрани в една особена точка, която е началото на пространството и времето.

През античността възникват три теории за физическата реалност: монистични, дуалистични и натуралистични. С ученията на Платон и Аристотел те се превръщат в наука за съществуващото – космологията.

Картината на света е представа за устройството на света. Терминът е въведен от физиците в края на 19. и началото на 20. век, но въпросът е бил задаван още в дълбока древност.