Екзистенциализмът е разнообразно философско учение, което изследва структурите на екзистенцията, т.е. на човешкото съществуване. Централни теми са свободата и самоопределянето, а предшественик на учението е Киркегор.

В днешната философия доминират три възгледа за произхода на човека: теорията на Дарвин, библейското сътворение и възглед, според който човекът сам изгражда себе си. Шопенхауер поставя в центъра волята, а Ницше - живота и волята за власт.

Философската антропология се опитва да тълкува човека като цяло. Древногръцките философи определят човека като живо, разумно и смъртно същество. Спорът между телесност и разумност води през 17-18 век до емпиризма и рационализма.

Просвещението е обществено-политическо течение през 17-18 век, чиито представители искали да променят обществото чрез идеите за доброто, справедливостта и научните знания. В основата му е определящата роля на съзнанието за развитието на обществото. Просвещенската философия започва с...

Философията на Ренесанса (15.-17. век) се развива като антисхоластическо направление под влияние на хуманизма, античното наследство и новото природознание. Важна роля играят Коперник, Бруно и Кампанела, а Леонардо да Винчи и Галилей обобщават методите на експерименталното...