През античността възникват три теории за физическата реалност: монистични, дуалистични и натуралистични. С ученията на Платон и Аристотел те се превръщат в наука за съществуващото – космологията.

Картината на света е представа за устройството на света. Терминът е въведен от физиците в края на 19. и началото на 20. век, но въпросът е бил задаван още в дълбока древност.

Екзистенциализмът е разнообразно философско учение, което изследва структурите на екзистенцията, т.е. на човешкото съществуване. Централни теми са свободата и самоопределянето, а предшественик на учението е Киркегор.

В днешната философия доминират три възгледа за произхода на човека: теорията на Дарвин, библейското сътворение и възглед, според който човекът сам изгражда себе си. Шопенхауер поставя в центъра волята, а Ницше - живота и волята за власт.

Философската антропология се опитва да тълкува човека като цяло. Древногръцките философи определят човека като живо, разумно и смъртно същество. Спорът между телесност и разумност води през 17-18 век до емпиризма и рационализма.