Колко дена го били? - Ни дума, ни вопълн ни стон... Но устата сгрешила - сама промълвила: Антон. Свойто име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото - в язви и язвите гнойни течат... "Где са твойте другари?"... Той виждал отряда любим... и очите...
Другари мои, победихме! Ще тръгне всеки в своя път, но дните минали споиха в нас дружба - на живот и смърт. И мигар някой ще забрави хайдушкия богат живот - протекъл в поход, в бой, в забави, в Балкана - роден нам и свой? До гроба си дори ще носим тоз...
Бе тежък бойняит ни път - родихме се в жестоко време. Решени на живот и смърт, растяхме ний - желязно племе. Нас брулеха ни ветрове. Зарити в снеговете спехме. Познахме - в люти боеве - разгрома грозен и успеха! Народът вярно ни пази - влял в нас...
Те тръгнали в тъмно - шестнадесет смели момци, - простили се с родното село и тръплени в радост - там чакат ги стари бойци, - и в младост, и в сила цъфтели. Те дълго вървели. Със пушка бил само един... Достигнали "Равна поляна" - закрил ги Балканът и...
Балканът тая нощ е весел - хайдушка младост пак го разигра. Вековни буки се изкъртват с тресък и ляга ниско старата гора. Връхлита бесет вятърът от Вежен, в нощта дълбока стене страховит. В лицето злобно шиба буря снежна, поспре - и чуваш: вълк зловещо...
Нас вярна джуба свързани - до смърт, - другарьо мой, другарьо Парабелум, ти в моя тежък и опасен път за мене с вярност и любов не бде ли? Аз знам: един работник е горял - от лоша кашлица и задух дразнен, - той в огъня на свойта обич те изля и закали те...
Обгради ни врагът. Бе свиреп, многоброен. Ние, шепа бойци, закалени и млади, в тоя ден, като никога ярък и зноен, в бой неравен пробивахме път към отряда... Някой тежко изохка - и падна. Бе Максим! Аз не виждах от гняв и към него се впуснах: впил ръце...
Не зная как да те зова, любима! Сърцето ми изпълват звукове, ала за мойта обич няма име и няма тъй сърдечни стихове. Дали защото в мъка те обикнах, любима моя, тъй ме заплени? Или за туй виновни бяха дните - суровите и героични дни? В това велико и...
Сутринта Витоша беше толкова близко - беше чиста и румена в ранния хлад. Долу - бели мъгли, сякаш сребърни изстрели са димели нощес в тихи свежи поля. А небето - без край! Мигар другаде има тъй обистрено, толкова синьо небе? Тъй бе хубаво... Някаква...
Надигна черни пълчища врага. Блокада... Дебнат вред засади. До пояса затъвахме в снега. Свистиха мини и снаряди. И бой след бой... Един отблъсква сто - връхлитат двеста с тъмна ярост... Но с кръв и с партизанско мъжество пробихме вражите прегради....
1 Кой нощес с любов е везал с дребнозърнест, звезден сняг - в кичури бухлати чезне вчера голият клонак. И сега е като в чудо: нежен блясък те слепи. Бели арки вдигат лудо буки - с връх в небето впит. Слънцето в разплавен блясък по върхарите гори, в...
Веселин Георгиев Андреев е роден в многолюдно семейство ан дребен чиновник на 16 февруари 1918 гоина в Пирдоп. Учил в родния си град до пети гимназиален клас, после - в Трета софийска мъжка гимназия. В 1938 се записва в Юридическия факултет на...
1 Ти умря... Владимир Илич... В тоя миг светът опуте... А сърцата се свиха - в безсилна и нестихваща болка за теб. И народите в мъка мъжествена от Байкал до лазурния Крим тежки сълзи пророниха честно за другаря и вожда любим... И скръбта им бе...
1 Разбелва се. Повява изток и ранна хладина струи. Трепти росата - чиста, чиста - по тъмнолистите брези. Полянката е сънна, скрита. лух удар в сухата земя - копае Сашка - до брезите, копае гроба си сама... Зад нея близо е залегнал стражар, до него -...
Над нас Мургаш израства мощен, небето синьо с плещест гръб подпрял. Повява свежест старата гора - закрилница през много дни и нощи. А долу - жарък ден. Блести полето. Над белите притихнали нивя запалената ярка мараня изтича в хоризонта светъл. Лежим -...
На мама Притихна лагерът... Дълбоко спят другарите. Бди само часовоя... Очи притворя ли - за стотен път ти идваш пак в съня ми неспокоен. И пак дълбока нежност ме обзе, събудена от майчината обич - знай, твоят кът е, мам, незает в сърцето ми, изпълнено...
Земя - безкрай! Израснал в бури народ, сърдечен и суров, страна на онзи дързък Рюрик, на Стенка и на Пугачов! Шумяна вековете в слава, щом в тебе връхлетеше враг - не ги ли с ярост при Полтава изтреби шведите до крак? Един тевтонец ли загина в Нева -...
На чавдарци и бенковци Страната тъпчат, немските бандити, народа смучат наши подлеци - и на върлини носят днес главите на честните, народните борци. (Припев) Нас бойна дружба ни свързва днс, на вярна служба народу с чест живот и сили - отдай сега!...
По села и по балкани, вред по родната страна, ний, народни партизани, пак развяхме знамена! Вей се ти, велико знаме на Отечествений фронт! Да се хвърлим в боя с пламък за земя и за народ! Стига немско робство мрачно, Стига глад да ни гнети - бий...